в мълчание
въобразих си
мъртва е критичността
в думите премерени
прикрих се
сред неяснота
мъгла
и спомени
-
промяна на вяъра-
вятърът на промята
ебал съм му мамата
-
с дъхът си
издувам платната на кораба
с умът си
рисувам следи във вълните
с очите
съзирам фар във очите ти
а разбивам се във скалите-
истини в плитчините
а водата-
давещ се във главата
-
когато без глас
зовеш помощ
ще съм удавник
живо-погребан
под излишните ти баналости
в крайности
забравил за острови
ще се рея сред обалци
вдъхващ чуждата влага