сега е кошница без дъно
сега
са думите
когато биват споделени
сега
е плод
на усета за полъх
сега-
в забравата
на усета и сливане
със полъха
на твоя вятър

сега
излизам
да скитам
и да рисувам
очите ти
върху гърба
на очите си
защото
в топлото на моята стая
усещам единствено
аромат на теб-и-дихание
но без полъх
който да гали
плътта ми